Матице, тебе глаголя
Сакам на сгледа да идем, че плаче
в мене сърце от сабайлян.
Тебе глаголя аз, мале, и рача
Стойна жена да ми стане.
Чувам, че нейната матица чака
знак да дадат годежари.
Сякаш в оджака с мърва ортака
ме пепели и ме жари.
Стиден си поглед той на момата
хвърли по заник. Наорлен
станах, нежели да хване ръката...
Знай ли на що съм способен?
Той е убог, тъй хортуват у село,
мигар измамил би всички?
Пенджери носи и някак умело
врътва си хитри очички.
Стойна ще мине с мен под венчило,
нашият син ще люлее.
Нека посегне на либето мило
другият, ако посмее!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
