Матице, тебе глаголя
Сакам на сгледа да идем, че плаче
в мене сърце от сабайлян.
Тебе глаголя аз, мале, и рача
Стойна жена да ми стане.
Чувам, че нейната матица чака
знак да дадат годежари.
Сякаш в оджака с мърва ортака
ме пепели и ме жари.
Стиден си поглед той на момата
хвърли по заник. Наорлен
станах, нежели да хване ръката...
Знай ли на що съм способен?
Той е убог, тъй хортуват у село,
мигар измамил би всички?
Пенджери носи и някак умело
врътва си хитри очички.
Стойна ще мине с мен под венчило,
нашият син ще люлее.
Нека посегне на либето мило
другият, ако посмее!
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И аз бих избрала това пред другото. Пак е песенно, но с нюанси на приказка.
-
Радвам се, че си тук, Валя! Благодаря, скъпа!💕
-
Това повече ми допада, Марийче.
-
Благодаря ти, Лина!💖 Хубава вечер ти желая!
-
И на мен повече ми харесва това стихотворение. Поздрави!
-
Наистина ли повече ти харесва, Валери? На мен ми звучи като народна песен и, ако ти беше в журито, щеше да можеш да го отличиш, щом така преценяваш. Но – така са решили, така са журирали.🥰
-
Това стихотворение е трябвало да получи първата награда.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Дано моето хумористично стихотворение ти е докарало весели сънища, Доче!🥰