22 mar 2007, 17:40

Матрица на злото

  Poesía
829 0 4

Ти далеч не беше прекрасен,
но аз пък те гледах с усмивка.
Те ми казваха: "Той е ужасен",
отговарях им: "Аз съм щастливка".


Ти не беше принца от приказка.
Те ми казваха: "Ти си загубена!"
Но аз отговарях най-искрено:
"Престанете, просто съм влюбена..."


Всъщност ти си матрица на злото.
Всички казваха: "Бъркаш, детето ми"
А пък аз им отвръщах: "Какво пък!
Не съм виновна, открадна сърцето ми."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...