Mar 22, 2007, 5:40 PM

Матрица на злото

  Poetry
827 0 4

Ти далеч не беше прекрасен,
но аз пък те гледах с усмивка.
Те ми казваха: "Той е ужасен",
отговарях им: "Аз съм щастливка".


Ти не беше принца от приказка.
Те ми казваха: "Ти си загубена!"
Но аз отговарях най-искрено:
"Престанете, просто съм влюбена..."


Всъщност ти си матрица на злото.
Всички казваха: "Бъркаш, детето ми"
А пък аз им отвръщах: "Какво пък!
Не съм виновна, открадна сърцето ми."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...