4 feb 2017, 21:27

Мая

  Poesía
957 6 15

Достигна вече фазата последна.
Навлизаш в най-дълбокото на пещерата.
Мечтите ти са глутницата сенки –
проекция на прилепи в душата...

Светът е зъл шаман, магия сторващ.
И изветрява ехото на всяко настояще.
Нима чрез вяра и надежда ще обориш
ламята с хиляди глави към теб пълзяща?!

Дори и любовта е излиняла –
самотно цвете в глетчер на безкрая.
И шерпи-спомени в колона изтъняла
трохи от минало пренасят в път към края...

Издига бъдещето тъмен Хребет
с лице неясно под качулка мрачна.
Мъглите спускат се и те обземат
и става земното съвсем прозрачно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • И шерпи-спомени в колона изтъняла
    трохи от минало пренасят в път към края..Уби ме!
  • Безценни Мисана,не зная дали можеш да си представиш вихрушката от чувства,които ме поразиха след прочита на твоята творба!Философът е птица,с едно крило замръзнало от студа на мрака и с друго прегорено от жегата на светлината.Ние всички сме жигосани да бъдем философи в различна степен..Създателят на тая мая,в която сме потопени притежава непонятна за човека разумност,която е нашето разпятие.Написаното свидетелствува,че ти си в една изключително духовна фаза и ако намалиш коефициента на затихване тая фаза за радост на читателите ти ще продължи във време-пространството.Една плеяда от художествени средства в тия стихове ми.действува като ъперкът в астралното ми сърце.Не бива повече да говоря,Мисана,защото ще разваля магията.Само ще кажа:"Който може нека го каже по-добре!Едва ли!"
  • Хубав, философски стих! Дълбок и замислящ! Браво, Младене!
  • Тази ламя ни съсипва. Не пожалиха и любовта. Поздрави!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...