4.02.2017 г., 21:27

Мая

954 6 15

Достигна вече фазата последна.
Навлизаш в най-дълбокото на пещерата.
Мечтите ти са глутницата сенки –
проекция на прилепи в душата...

Светът е зъл шаман, магия сторващ.
И изветрява ехото на всяко настояще.
Нима чрез вяра и надежда ще обориш
ламята с хиляди глави към теб пълзяща?!

Дори и любовта е излиняла –
самотно цвете в глетчер на безкрая.
И шерпи-спомени в колона изтъняла
трохи от минало пренасят в път към края...

Издига бъдещето тъмен Хребет
с лице неясно под качулка мрачна.
Мъглите спускат се и те обземат
и става земното съвсем прозрачно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
  • И шерпи-спомени в колона изтъняла
    трохи от минало пренасят в път към края..Уби ме!
  • Безценни Мисана,не зная дали можеш да си представиш вихрушката от чувства,които ме поразиха след прочита на твоята творба!Философът е птица,с едно крило замръзнало от студа на мрака и с друго прегорено от жегата на светлината.Ние всички сме жигосани да бъдем философи в различна степен..Създателят на тая мая,в която сме потопени притежава непонятна за човека разумност,която е нашето разпятие.Написаното свидетелствува,че ти си в една изключително духовна фаза и ако намалиш коефициента на затихване тая фаза за радост на читателите ти ще продължи във време-пространството.Една плеяда от художествени средства в тия стихове ми.действува като ъперкът в астралното ми сърце.Не бива повече да говоря,Мисана,защото ще разваля магията.Само ще кажа:"Който може нека го каже по-добре!Едва ли!"
  • Хубав, философски стих! Дълбок и замислящ! Браво, Младене!
  • Тази ламя ни съсипва. Не пожалиха и любовта. Поздрави!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...