vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
Feb 4, 2017, 9:27 PM

Мая 

  Poetry
802 6 15

Достигна вече фазата последна.
Навлизаш в най-дълбокото на пещерата.
Мечтите ти са глутницата сенки –
проекция на прилепи в душата...

Светът е зъл шаман, магия сторващ.
И изветрява ехото на всяко настояще.
Нима чрез вяра и надежда ще обориш
ламята с хиляди глави към теб пълзяща?!

Дори и любовта е излиняла –
самотно цвете в глетчер на безкрая.
И шерпи-спомени в колона изтъняла
трохи от минало пренасят в път към края...

Издига бъдещето тъмен Хребет
с лице неясно под качулка мрачна.
Мъглите спускат се и те обземат
и става земното съвсем прозрачно.

© Младен Мисана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво!
  • И шерпи-спомени в колона изтъняла
    трохи от минало пренасят в път към края..Уби ме!
  • Безценни Мисана,не зная дали можеш да си представиш вихрушката от чувства,които ме поразиха след прочита на твоята творба!Философът е птица,с едно крило замръзнало от студа на мрака и с друго прегорено от жегата на светлината.Ние всички сме жигосани да бъдем философи в различна степен..Създателят на тая мая,в която сме потопени притежава непонятна за човека разумност,която е нашето разпятие.Написаното свидетелствува,че ти си в една изключително духовна фаза и ако намалиш коефициента на затихване тая фаза за радост на читателите ти ще продължи във време-пространството.Една плеяда от художествени средства в тия стихове ми.действува като ъперкът в астралното ми сърце.Не бива повече да говоря,Мисана,защото ще разваля магията.Само ще кажа:"Който може нека го каже по-добре!Едва ли!"
  • Хубав, философски стих! Дълбок и замислящ! Браво, Младене!
  • Тази ламя ни съсипва. Не пожалиха и любовта. Поздрави!
  • Безмълвна съм Младен!Всичко,което си искал да кажеш го усетих и съпреживях.Настръхнах.Нали в това е вълшебството на изкуството,най-вече съпреживяване и докосване!Другото е излишно.
  • Когато "става земното съвсем прозрачно"... Усетих... Висока поезия!
  • Много хубави стихове - философски мисли..., мрачни, но дълбоки...!!!
    "Светът е зъл шаман, магия сторващ.
    И изветрява ехото на всяко настояще.
    Нима чрез вяра и надежда ще обориш
    ламята с хиляди глави към теб пълзяща?!"
  • "...Дори и любовта е излиняла –
    самотно цвете в глетчер на безкрая..."
    Пословичната ти мъдрост и начина, по който я поднасяш са неоспорими, Младене! Трудно се намират думи, с които да се коментират стиховете ти, просто защото те ни оставят без думи. Затова и ще замълча. Благодаря ти за поредния невероятен стих, който не е нужно да казвам, че отива в любими, нали?
  • Младен ти все по-вече навлизаш навътре в себе си и като че ли искаш всичко да изречеш загнездилата се тайнственост вътре в тебе.Умееш го и ти на там вървиш Браво прияелю
  • Много тъга,която води към философията на себепознание.Мъдростта е присъща за поезията ти.Понякога препрочитам,за наслада.Успех!🐎
  • Едно извисяване над ежедневната борба за съществуване – в драматичен сблъсък със света, представен тук като ламя с хиляди глави.
    Отново те виждам като певец на мрака и безнадеждността, Мисана.
    Пожелавам ти вдъхновен и щедър м. февруари.
    Елица
  • Има една любов, по-силна от всички останали, тази, която изгражда живота, която крои планове как да го запази. Тя е тук и без да знаем. Гледа ни. Чуди се. Какво е това живот. Илюзията? Истината? Капчици в полето на фантазиите. Фантазираме и си измисляме живот. А същевременно сме по-силни от всичко останало. Чудно е как човек не усеща и се заплита все повече, вместо да живее... Прекрасно стихотворение и стимул към възвишени мисли. Висока сетивност и тези шерпи... не бях чувала за шерпи докато не надникнах в речника, но сега си ги представих. Ние сме просто мравчици. Използваш толкова интересни думи и нюанси, Мисана... Въпреки мрачината се усеща този силен живот и замисляш. Какви сме ние? Земни, неземни? Високата осъзнатост на лирическия сочи, че той не е част от Мая, като че ли е някъде отвъд и все пак тук. Сякаш се е впуснал в приключение, което никога няма да привърши. Сякаш тъмнината ни поглъща и там е всичко. Там е, за да сме светли и силни, мисля. Беше очарователно да прочета!
  • Поздравления за хубавата творба, Младене!
    "Издига бъдещето тъмен Хребет
    с лице неясно под качулка мрачна.
    Мъглите спускат се и те обземат
    и става земното съвсем прозрачно."
  • Хванах те в крачка.Този път съм първия момен-
    тираж. Сътворил си поредната завладяваща
    творба!Оценявам я високо! Поздравления!
Random works
: ??:??