27 abr 2006, 16:16

Мазохистка

Poesía

1.3K 0 3

В спомените нямам сили да погледна

и повече от всичко не искам да се сещам,

как с теб бях толкова щастлива,

а сега от проклетата болка се свивам

и не виждам изход ...

Нямам сили даже да заплача,

в ръцете си снимката твоя държа -

да я оставя така и не успях,

а да се измъчвам има ли полза?...

Каква мазохистка съм била,

но за съжаление много късно го разбрах.

Явно, харесва ми да ме боли,

затова сърцето на парченца разбих...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mfkpr2 (Кристина)

Сякаш е писано точно за мен

2013-08-31T22:17:14+03:00
Veronica_Mars (Сани)

Браво! Много добре изказано..много силно и искрено…Поздрав!

2007-08-15T14:10:37+03:00
kremitoo (Някоя)

Абсолютно си права за жалост... Иначе браво за страхотния стих =)

2007-08-10T12:09:26+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0