Мазохистка
В спомените нямам сили да погледна
и повече от всичко не искам да се сещам,
как с теб бях толкова щастлива,
а сега от проклетата болка се свивам
и не виждам изход ...
Нямам сили даже да заплача,
в ръцете си снимката твоя държа -
да я оставя така и не успях,
а да се измъчвам има ли полза?...
Каква мазохистка съм била,
но за съжаление много късно го разбрах.
Явно, харесва ми да ме боли,
затова сърцето на парченца разбих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ливия Радева Всички права запазени
