Мазохистка
В спомените нямам сили да погледна
и повече от всичко не искам да се сещам,
как с теб бях толкова щастлива,
а сега от проклетата болка се свивам
и не виждам изход ...
Нямам сили даже да заплача,
в ръцете си снимката твоя държа -
да я оставя така и не успях,
а да се измъчвам има ли полза?...
Каква мазохистка съм била,
но за съжаление много късно го разбрах.
Явно, харесва ми да ме боли,
затова сърцето на парченца разбих...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ливия Радева Все права защищены
