Apr 27, 2006, 4:16 PM

Мазохистка

  Poetry
1.3K 0 3

В спомените нямам сили да погледна

и повече от всичко не искам да се сещам,

как с теб бях толкова щастлива,

а сега от проклетата болка се свивам

и не виждам изход ...

Нямам сили даже да заплача,

в ръцете си снимката твоя държа -

да я оставя така и не успях,

а да се измъчвам има ли полза?...

 

 

Каква мазохистка съм била,

но за съжаление много късно го разбрах.

Явно, харесва ми да ме боли,

затова сърцето на парченца разбих...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ливия Радева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сякаш е писано точно за мен
  • Браво! Много добре изказано..много силно и искрено…Поздрав!
  • Абсолютно си права за жалост... Иначе браво за страхотния стих =)

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...