17 mar 2008, 16:58

Мечката 

  Poesía
1362 0 14
 

Мечката

 

Когато лятото си тръгне,

запляскало на юг с крила

и вечерта смирено тръпне

със звездна песен за гора...

 

Когато малкото поточе

рисува с лед в нощта,

когато борът разговаря

със тъжна коледна елха...

 

Когато вятърът утихне

и здрач се спусне над света,

прииждат кротки тъжни мисли

и нежен шепот на луна...

 

Тогава на леглото меко,

нахвърляно от шарени листа,

със спомена за мед ще легна

в хралупата край старата върба.

 

Ще взема само щипка слънце,

до козината мека ще я прибера

и сладко, сладко ще сънувам,

че боса иде тихо пролетта.

© Стоян Владов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??