Mar 17, 2008, 4:58 PM

Мечката 

  Poetry
1361 0 14
 

Мечката

 

Когато лятото си тръгне,

запляскало на юг с крила

и вечерта смирено тръпне

със звездна песен за гора...

 

Когато малкото поточе

рисува с лед в нощта,

когато борът разговаря

със тъжна коледна елха...

 

Когато вятърът утихне

и здрач се спусне над света,

прииждат кротки тъжни мисли

и нежен шепот на луна...

 

Тогава на леглото меко,

нахвърляно от шарени листа,

със спомена за мед ще легна

в хралупата край старата върба.

 

Ще взема само щипка слънце,

до козината мека ще я прибера

и сладко, сладко ще сънувам,

че боса иде тихо пролетта.

© Стоян Владов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??