Mar 17, 2008, 4:58 PM

Мечката

  Poetry
1.5K 0 14
 

Мечката

 

Когато лятото си тръгне,

запляскало на юг с крила

и вечерта смирено тръпне

със звездна песен за гора...

 

Когато малкото поточе

рисува с лед в нощта,

когато борът разговаря

със тъжна коледна елха...

 

Когато вятърът утихне

и здрач се спусне над света,

прииждат кротки тъжни мисли

и нежен шепот на луна...

 

Тогава на леглото меко,

нахвърляно от шарени листа,

със спомена за мед ще легна

в хралупата край старата върба.

 

Ще взема само щипка слънце,

до козината мека ще я прибера

и сладко, сладко ще сънувам,

че боса иде тихо пролетта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Владов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...