Мечката
Мечката
Когато лятото си тръгне,
запляскало на юг с крила
и вечерта смирено тръпне
със звездна песен за гора...
Когато малкото поточе
рисува с лед в нощта,
когато борът разговаря
със тъжна коледна елха...
Когато вятърът утихне
и здрач се спусне над света,
прииждат кротки тъжни мисли
и нежен шепот на луна...
Тогава на леглото меко,
нахвърляно от шарени листа,
със спомена за мед ще легна
в хралупата край старата върба.
Ще взема само щипка слънце,
до козината мека ще я прибера
и сладко, сладко ще сънувам,
че боса иде тихо пролетта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Владов Всички права запазени
