9 feb 2004, 9:01

Мечта

  Poesía
2.1K 0 1

В леглото се сляхме,
ах мое видение,
нечувана приказка,
копнежи на сън.
 
Ти галеше нежно
очите с пръсти,
треперех щом чевствах
по тялото твоите устни.

Докосна душата ми,
сърце разбушува.
Накара плътта ми
все теб да жадува.

Леглото пое
аромата ти нежен
и в него аз се връщах
към деня неизбежен.

В съня си те чувствах,
усещах те пак.
Всяка нощ преживявах
дивата страст.

Събуждах се цяла
обляна в леглото от пот
и търсих те жадно,
как исках отново от този сироп.


Но ти си бе тръгнал,
изчедна с нощта,
не зная дали си наистина
или само мечта?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...