9 feb 2004, 9:01

Мечта

Poesía

2.1K 0 1

В леглото се сляхме,
ах мое видение,
нечувана приказка,
копнежи на сън.

Ти галеше нежно
очите с пръсти,
треперех щом чевствах
по тялото твоите устни.

Докосна душата ми,
сърце разбушува.
Накара плътта ми
все теб да жадува.

Леглото пое
аромата ти нежен
и в него аз се връщах
към деня неизбежен.

В съня си те чувствах,
усещах те пак.
Всяка нощ преживявах
дивата страст.

Събуждах се цяла
обляна в леглото от пот
и търсих те жадно,
как исках отново от този сироп.

Но ти си бе тръгнал,
изчедна с нощта,
не зная дали си наистина
или само мечта?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

зигзаг (Стефан Станчев)

Страхотно е.

2013-01-04T05:00:19+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0