25 feb 2008, 10:22

Мечта

  Poesía » Civil
1.2K 1 2

Имам аз мечта и то не една,

но най-голямата моя мечта, е

да няма вече никога война.

Защото няма спечелена война,

когато убиваш своя брат и сестра.

 

Втора моя голяма мечта, е да създам

Родово имение за моите деца.

Там, сред прекрасни дървета и цветя,

сред Райска градина, да живеят в

пространството на любовта и никога

да не познават болестта.

 

Да пият жива вода, чист въздух,

етери и чудни аромати да събудят

спомена за нашата божествена душа

и да зарадват нашия Вселенски баща.

 

Да осъзнаем силата на мисълта

и да не мислим за апокалипсис  на света,

защото това е целта на злото и Сатана.

 

Прекрасен живот ще градим всички ние

за нас и нашите деца. Нека с колективните

ни мисли изгорим завинаги егоизма,

страха, лъжата и болестта.

 

С огромна любов ни създаде Твореца

Велик, да следваме неговия път и

да творим, а не да рушим.

 

Приемете в душата си всички с

вдъхновение моята мечта, за да

върнем Рая на планетата Земя

и да живеят щастливо нашите деца!

 

25.02.2008 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Серафимова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Великолепен стих!Аплодисменти,Данче!
  • ''С огромна любов ни създаде Твореца

    Велик, да следваме неговия път и

    да творим, а не да рушим.''

    Много добре казано!Браво

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...