Гледам дъжда нежно ромолящ и
мечтая да отмие пламтящата сълза
и дъждът отми я - парливата сълза,
но замени я с хиляди сълзи.
Зад кънтящите сълзи скрих една,
никой да не разбере за любовта ми,
а мъката си споделих със облаците
нащърбени и насълзените треви.
Небето сълзите от лицето ми отми,
но остави спомена в сърцето напоен
и с всеки удар - тихо, свито -
отчупя късче от Чернобелия портрет...