Мечта
710
0
0
| Гледам дъжда нежно ромолящ и мечтая да отмие пламтящата сълза и дъждът отми я - парливата сълза, но замени я с хиляди сълзи. Зад кънтящите сълзи скрих една, никой да не разбере за любовта ми, а мъката си споделих със облаците нащърбени и насълзените треви. Небето сълзите от лицето ми отми, но остави спомена в сърцето напоен и с всеки удар - тихо, свито - отчупя късче от Чернобелия портрет... | |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богомил Всички права запазени
