Мечта
| Гледам дъжда нежно ромолящ и мечтая да отмие пламтящата сълза и дъждът отми я - парливата сълза, но замени я с хиляди сълзи. Зад кънтящите сълзи скрих една, никой да не разбере за любовта ми, а мъката си споделих със облаците нащърбени и насълзените треви. Небето сълзите от лицето ми отми, но остави спомена в сърцето напоен и с всеки удар - тихо, свито - отчупя късче от Чернобелия портрет... | |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Богомил Все права защищены