exs_77 (Екатерина Спасова)
1 141

13 sept 2012, 23:19

Мечта

Poesía » Otra

607 0 2

Когато слънцето залезе

и дойде тиха вечерта,

от тъмното все ми се плези

несбъднатата ми мечта!

Ако се правя, че не виждам,

започва тихо да шепти,

нахално, доста упорито -

понякога дори крещи!

Ако ù кажа да си ходи,

отвръща „в теб е моят дом”

и после тихо ми намигва

и сменя наглия си тон.

Говори като на приятел,

подава даже и ръка,

когато слънцето си иде

и дойде тиха вечерта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

exs_77 (Екатерина Спасова)

Благодаря ви!
Ели, не знам дали си приличаме(би ми било приятно), но е възможна причина да ми харесват стиховете ти винаги!

2012-09-14T12:48:39+03:00
voda (Елица Ангелова)

Много образно, Кате. И мелодично.
Май че си приличаме по стил.

2012-09-14T07:51:00+03:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0