exs_77 (Екатерина Спасова)
141 375
13 sept 2012, 23:19

Мечта 

  Poesía » Otra
477 0 2

Когато слънцето залезе

и дойде тиха вечерта,

от тъмното все ми се плези

несбъднатата ми мечта!

 

Ако се правя, че не виждам,

започва тихо да шепти,

нахално, доста упорито -

понякога дори крещи!

 

Ако ù кажа да си ходи,

отвръща „в теб е моят дом”

и после тихо ми намигва

и сменя наглия си тон.

 

Говори като на приятел,

подава даже и ръка,

когато слънцето си иде

и дойде тиха вечерта...

 

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
    Ели, не знам дали си приличаме(би ми било приятно), но е възможна причина да ми харесват стиховете ти винаги!
  • Много образно, Кате. И мелодично.
    Май че си приличаме по стил.
Propuestas
: ??:??