13 сент. 2012 г., 23:19

Мечта

608 0 2

Когато слънцето залезе

и дойде тиха вечерта,

от тъмното все ми се плези

несбъднатата ми мечта!

 

Ако се правя, че не виждам,

започва тихо да шепти,

нахално, доста упорито -

понякога дори крещи!

 

Ако ù кажа да си ходи,

отвръща „в теб е моят дом”

и после тихо ми намигва

и сменя наглия си тон.

 

Говори като на приятел,

подава даже и ръка,

когато слънцето си иде

и дойде тиха вечерта...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
    Ели, не знам дали си приличаме(би ми било приятно), но е възможна причина да ми харесват стиховете ти винаги!
  • Много образно, Кате. И мелодично.
    Май че си приличаме по стил.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...