Мечта
Когато слънцето залезе
и дойде тиха вечерта,
от тъмното все ми се плези
несбъднатата ми мечта!
Ако се правя, че не виждам,
започва тихо да шепти,
нахално, доста упорито -
понякога дори крещи!
Ако ù кажа да си ходи,
отвръща „в теб е моят дом”
и после тихо ми намигва
и сменя наглия си тон.
Говори като на приятел,
подава даже и ръка,
когато слънцето си иде
и дойде тиха вечерта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Екатерина Спасова Все права защищены
