Когато слънцето залезе
и дойде тиха вечерта,
от тъмното все ми се плези
несбъднатата ми мечта!
Ако се правя, че не виждам,
започва тихо да шепти,
нахално, доста упорито -
понякога дори крещи!
Ако ù кажа да си ходи,
отвръща „в теб е моят дом”
и после тихо ми намигва
и сменя наглия си тон.
Говори като на приятел,
подава даже и ръка,
когато слънцето си иде
и дойде тиха вечерта...
© Екатерина Спасова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
