Мечта

9 feb 2011, 22:22

Poesía » Otra

518 0 2

Протягаш ръце към звездите безбройни,

но уви, по-високо издигат се те.

Разперваш ръце и копнееш да литнеш,

но уви, без крила в този свят си роден.

Поглеждаш отдолу стеблото високо

и искаш да можеш да стигнеш върха,

но уви, щом веднъж се опита да скочиш,

и отново усети под тебе пръстта.

Нагазваш безстрашно в морето дълбоко

и искаш да стигнеш до другия край,

но уви, не направи дори още крачка -

то отблъсна те с яростен вой.

Всеки ден със усмивка извършваш геройство

и вярваш, че правиш на някой добро,

но уви, вместо с хубава дума, в замяна

те обсипват с обиди и погледи зли.

И така непрестанно копнееш за нещо

и искаш да можеш да сбъднеш едно,

но уви, с всеки опит с болка разбираш,

че светът ще погуби всички хора добри.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

donWalcheze (Лучано)

2011-02-25T10:04:23+02:00

Има логика в произведенията ти, нежни, чувствени. Но ми изглеждаш изстрадала по една несподелена любов.
nasetoalpin (Атанас Атанасов)

2011-02-15T18:10:52+02:00

ех има мн тъга сълзити ми текат