Мечта
Протягаш ръце към звездите безбройни,
но уви, по-високо издигат се те.
Разперваш ръце и копнееш да литнеш,
но уви, без крила в този свят си роден.
Поглеждаш отдолу стеблото високо
и искаш да можеш да стигнеш върха,
но уви, щом веднъж се опита да скочиш,
и отново усети под тебе пръстта.
Нагазваш безстрашно в морето дълбоко
и искаш да стигнеш до другия край,
но уви, не направи дори още крачка -
то отблъсна те с яростен вой.
Всеки ден със усмивка извършваш геройство
и вярваш, че правиш на някой добро,
но уви, вместо с хубава дума, в замяна
те обсипват с обиди и погледи зли.
И така непрестанно копнееш за нещо
и искаш да можеш да сбъднеш едно,
но уви, с всеки опит с болка разбираш,
че светът ще погуби всички хора добри.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Едита Георгиева Все права защищены
