3 jul 2006, 12:15

Мечта

1.9K 0 11

Отнякъде внезапно появи се -
без глас, без думи, без лице...
И как безмълвно ме ориса,
че кътче свое имаш в моето сърце.
А мислех, че в живота поотминал
мечтите ми са вече прозаични.
Дали ще беше по-различно
ако оттам ти бе преминал?
Така ще минат бързо дните,
едва започнали - ще падат в мрака,
отнесли тайните, ревниво скрити
безумни думи, чувства чакат...
Изтръпналите пръсти ще препускат,
че времето броено си отива.
А теб с целувка те опивам!
Мечта... не искам да те пусна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ах,как да пуснеш такава мечта?!...Маичка-колко хубаво!! Дано не е само мечта,дано е РЕАЛНОСТ,...поне за теб!!
  • след хубавите думи на Мая , наистина от днес започвам да мечтая
    поздрав
  • не спирайте да мечтаете
  • Прекрасни стихове ,невероятно искренни
    Описани са мигове реални , не измисленни
    Благодаря ти Мая че вратата ми отвори
    и съумях да сетя мислите които сътвори
  • Мечта... не искам да те пусна. !!!!

    Много е хубаво! Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...