изречена (Мая Попова) изречена (Мая Попова)
49 325
3 jul 2006, 12:15

Мечта

1.9K 0 11

Отнякъде внезапно появи се -
без глас, без думи, без лице...
И как безмълвно ме ориса,
че кътче свое имаш в моето сърце.
А мислех, че в живота поотминал
мечтите ми са вече прозаични.
Дали ще беше по-различно
ако оттам ти бе преминал?
Така ще минат бързо дните,
едва започнали - ще падат в мрака,
отнесли тайните, ревниво скрити
безумни думи, чувства чакат...
Изтръпналите пръсти ще препускат,
че времето броено си отива.
А теб с целувка те опивам!
Мечта... не искам да те пусна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Черна_Роза (Жулиета Великова)
    Черна_Роза (Жулиета Великова)
    Ах,как да пуснеш такава мечта?!...Маичка-колко хубаво!! Дано не е само мечта,дано е РЕАЛНОСТ,...поне за теб!!
  • kireto1982 (Кирил Христов)
    kireto1982 (Кирил Христов)
    след хубавите думи на Мая , наистина от днес започвам да мечтая
    поздрав
  • изречена (Мая Попова)
    изречена (Мая Попова)
    не спирайте да мечтаете
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Прекрасни стихове ,невероятно искренни
    Описани са мигове реални , не измисленни
    Благодаря ти Мая че вратата ми отвори
    и съумях да сетя мислите които сътвори
  • deyana (Деяна)
    deyana (Деяна)
    Мечта... не искам да те пусна. !!!!

    Много е хубаво! Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0