Мечта
Отнякъде внезапно появи се -
без глас, без думи, без лице...
И как безмълвно ме ориса,
че кътче свое имаш в моето сърце.
А мислех, че в живота поотминал
мечтите ми са вече прозаични.
Дали ще беше по-различно
ако оттам ти бе преминал?
Така ще минат бързо дните,
едва започнали - ще падат в мрака,
отнесли тайните, ревниво скрити
безумни думи, чувства чакат...
Изтръпналите пръсти ще препускат,
че времето броено си отива.
А теб с целувка те опивам!
Мечта... не искам да те пусна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
Дано не е само мечта,дано е РЕАЛНОСТ,...поне за теб!!
