Jul 3, 2006, 12:15 PM

Мечта

  Poetry » Love
1.9K 0 11

Отнякъде внезапно появи се -
без глас, без думи, без лице...
И как безмълвно ме ориса,
че кътче свое имаш в моето сърце.
А мислех, че в живота поотминал
мечтите ми са вече прозаични.
Дали ще беше по-различно
ако оттам ти бе преминал?
Така ще минат бързо дните,
едва започнали - ще падат в мрака,
отнесли тайните, ревниво скрити
безумни думи, чувства чакат...
Изтръпналите пръсти ще препускат,
че времето броено си отива.
А теб с целувка те опивам!
Мечта... не искам да те пусна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ах,как да пуснеш такава мечта?!...Маичка-колко хубаво!! Дано не е само мечта,дано е РЕАЛНОСТ,...поне за теб!!
  • след хубавите думи на Мая , наистина от днес започвам да мечтая
    поздрав
  • не спирайте да мечтаете
  • Прекрасни стихове ,невероятно искренни
    Описани са мигове реални , не измисленни
    Благодаря ти Мая че вратата ми отвори
    и съумях да сетя мислите които сътвори
  • Мечта... не искам да те пусна. !!!!

    Много е хубаво! Поздрав!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...