5 ago 2018, 22:58

Мечта 

  Poesía » De humor
409 0 3

Станах аз в зарана слънце да си хвана,

То пък бе сърдито и в юргана скрито,

Криеш се не криеш мен не ме е еня,

Аз дошъл съм тука тена да си сменя.

 

Взех си аз хавлия и чадър и чанта,

Пояс, плажно масло, химикал и портмоне,

Щото всеки слънчев лъч е на аванта,

Па макар и в облак да  обвит е.

 

И така пристигнах най накрая.

Боцнах си чадъра без да си играя.

Плажа беше пълен, но нехая,

Аз дошъл съм тука  да мечтая.

 

И така изпълних си мечтата,

Която цялата година съм чертал,

Въпреки, че нищо общо няма с мечтата,

Която толкова съм си мечтал.

© Hristo Hristov Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??