Мечта
Станах аз в зарана слънце да си хвана,
То пък бе сърдито и в юргана скрито,
Криеш се не криеш мен не ме е еня,
Аз дошъл съм тука тена да си сменя.
Взех си аз хавлия и чадър и чанта,
Пояс, плажно масло, химикал и портмоне,
Щото всеки слънчев лъч е на аванта,
Па макар и в облак да обвит е.
И така пристигнах най накрая.
Боцнах си чадъра без да си играя.
Плажа беше пълен, но нехая,
Аз дошъл съм тука да мечтая.
И така изпълних си мечтата,
Която цялата година съм чертал,
Въпреки, че нищо общо няма с мечтата,
Която толкова съм си мечтал.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Hristo Hristov Todos los derechos reservados
