Aug 5, 2018, 10:58 PM

Мечта

598 0 3

Станах аз в зарана слънце да си хвана,

То пък бе сърдито и в юргана скрито,

Криеш се не криеш мен не ме е еня,

Аз дошъл съм тука тена да си сменя.

 

Взех си аз хавлия и чадър и чанта,

Пояс, плажно масло, химикал и портмоне,

Щото всеки слънчев лъч е на аванта,

Па макар и в облак да  обвит е.

 

И така пристигнах най накрая.

Боцнах си чадъра без да си играя.

Плажа беше пълен, но нехая,

Аз дошъл съм тука  да мечтая.

 

И така изпълних си мечтата,

Която цялата година съм чертал,

Въпреки, че нищо общо няма с мечтата,

Която толкова съм си мечтал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...