14 ago 2019, 16:44

Мечта

1.3K 0 0

Какво за теб е мечта?
Дали е злато, богатство, престиж или чест, любов?
Какво може да бъде мечтата?
И как в реалност превъща се тя?
Мечтата е нещо вълшебно, което жадувам с всеки мой дъх, с всяка секунда, тя дава ми сила напред да вървя, без минута да спра.
Мечтата е нещо вълшебно, не мога аз да живея без нея.
Мечтата за мен е любов.
Не пари, нито престиж, дипломата мечта не може да бъде, нито пътуване до безкраини земи.
Мечтата за мен е нещо безценно, тя съдържа се в тази дума любов.
Любов?
-Към какво? Семейство? Работа? Жена? Или мъж (зависи от пола)?
Не! НЕ! Не!
Мечтата за мен е любов!
Във всичко!
И всичко с нея започва!
Без човек до човека, нищо не става, всеки би бил тъжен така!
Без любов към успеха, в работата или университета, накъде отива човека?
Без семейство, няма подкрепа, самотен самотник е всеки на света!
Ако няма семейство, няма да има човека.
И няма да има и думи сега!
Любовта тогава не е мечта!
Не!
Мечта е!
Чиста, вечна, цяла любов!
Онази любов, с която обичаш - без сила, жадуваш - без спир, подкрепяш - до болка. 
Онази любов, която ме кара, сутрин да стана с усмивка, да работя без умора, безгранично да благодаря, без укор да търся доброто. Това е   от  страстта, която осмисля всяко действие в този миг на сега.
Онази любов, която ме кара да звънна да питам:
Здравей, как си "мама"(мамо)?
Тази любов е мечта!
Толкова изпълнима колкото и нереална.
Търси я и знаеш, че има я, но никога да не я хващаш в ръка.
А само да усещаш топлина да облива,
Не бих живял аз без тази мечта.$
-Стоимен Иванов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоимен Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....