14.08.2019 г., 16:44

Мечта

1.3K 0 0

Какво за теб е мечта?
Дали е злато, богатство, престиж или чест, любов?
Какво може да бъде мечтата?
И как в реалност превъща се тя?
Мечтата е нещо вълшебно, което жадувам с всеки мой дъх, с всяка секунда, тя дава ми сила напред да вървя, без минута да спра.
Мечтата е нещо вълшебно, не мога аз да живея без нея.
Мечтата за мен е любов.
Не пари, нито престиж, дипломата мечта не може да бъде, нито пътуване до безкраини земи.
Мечтата за мен е нещо безценно, тя съдържа се в тази дума любов.
Любов?
-Към какво? Семейство? Работа? Жена? Или мъж (зависи от пола)?
Не! НЕ! Не!
Мечтата за мен е любов!
Във всичко!
И всичко с нея започва!
Без човек до човека, нищо не става, всеки би бил тъжен така!
Без любов към успеха, в работата или университета, накъде отива човека?
Без семейство, няма подкрепа, самотен самотник е всеки на света!
Ако няма семейство, няма да има човека.
И няма да има и думи сега!
Любовта тогава не е мечта!
Не!
Мечта е!
Чиста, вечна, цяла любов!
Онази любов, с която обичаш - без сила, жадуваш - без спир, подкрепяш - до болка. 
Онази любов, която ме кара, сутрин да стана с усмивка, да работя без умора, безгранично да благодаря, без укор да търся доброто. Това е   от  страстта, която осмисля всяко действие в този миг на сега.
Онази любов, която ме кара да звънна да питам:
Здравей, как си "мама"(мамо)?
Тази любов е мечта!
Толкова изпълнима колкото и нереална.
Търси я и знаеш, че има я, но никога да не я хващаш в ръка.
А само да усещаш топлина да облива,
Не бих живял аз без тази мечта.$
-Стоимен Иванов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоимен Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...