21 jul 2023, 21:02

Мечта

  Poesía
425 4 3

Мъничка моя, неземна мечта,

толкова чиста и бяла.

Ти в самотата роди се звезда

обич красива изгряла.

 

Полъхът нежен сред тиха гора

Стъпки нечути на фея.

Сякаш докоснат от чудна ръка.

Тихо в душата си пея.

 

Ето дошла си отново в нощта.

Светъл воал от ефира.

Носиш ухание в росна трева.

Моля се нека не спира!

 

Двама да тичаме в зрели жита

Вятър да гали косите.

Макове цъфнали в тази следа.

Там сред безкрая са дните.

 

Господи, сила ми дай!

Просто да кажа

 

Обичам!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво и от мен.
    Поздравявам те.
  • Браво! Харесвам нежните мечти! И в стих сътворени.
  • Гедеон, тази " неземна мечта,
    толкова чиста и бяла" така ми въздейства, че ми се прииска да запея и да полетя с нея през горите и житата, през деня и през ноща. Усетих ефирния воал и росната трева. Поздравления!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...