Мъничка моя, неземна мечта,
толкова чиста и бяла.
Ти в самотата роди се звезда
обич красива изгряла.
Полъхът нежен сред тиха гора
Стъпки нечути на фея.
Сякаш докоснат от чудна ръка.
Тихо в душата си пея.
Ето дошла си отново в нощта.
Светъл воал от ефира.
Носиш ухание в росна трева.
Моля се нека не спира!
Двама да тичаме в зрели жита
Вятър да гали косите.
Макове цъфнали в тази следа.
Там сред безкрая са дните.
Господи, сила ми дай!
Просто да кажа
Обичам!
© Гедеон All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
