Жабокът (Гедеон)
351 2138
21.07.2023 г., 21:02 ч.

Мечта 

  Поезия
212 4 3

Мъничка моя, неземна мечта,

толкова чиста и бяла.

Ти в самотата роди се звезда

обич красива изгряла.

 

Полъхът нежен сред тиха гора

Стъпки нечути на фея.

Сякаш докоснат от чудна ръка.

Тихо в душата си пея.

 

Ето дошла си отново в нощта.

Светъл воал от ефира.

Носиш ухание в росна трева.

Моля се нека не спира!

 

Двама да тичаме в зрели жита

Вятър да гали косите.

Макове цъфнали в тази следа.

Там сред безкрая са дните.

 

Господи, сила ми дай!

Просто да кажа

 

Обичам!

 

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво и от мен.
    Поздравявам те.
  • Браво! Харесвам нежните мечти! И в стих сътворени.
  • Гедеон, тази " неземна мечта,
    толкова чиста и бяла" така ми въздейства, че ми се прииска да запея и да полетя с нея през горите и житата, през деня и през ноща. Усетих ефирния воал и росната трева. Поздравления!
Предложения
: ??:??