Мечтаех жена,
като теб, но някак различна,
жена, красива, умна, добра,
и все пак някак на тебе прилична!...
Мечтаех за такива очи,
като твоите - тихо засмени,
за красиви бели зъби,
и усмивка - цяла мистерия!
Мечтаех... Някак си знаейки,
че реална си - моя мечта!
И тихичко, заклинания правейки,
призовах те до мен - светлина!
И не искам аз повече нищо!
Доволен съм, като малкия принц,
че имам роза красива и пищно,
цъфтяща сред милиони други звезди!
Но тази е моя! И стига ми,
че тихо зове ме по име,
и даже тайно намига ми,
пишейки върху сърцето ми своето име!...
Мечтаех... А сега си реална!
Благодарен пред теб коленича
и целувам ръката ти,
мое мило момиче!
© Добромир Иванов Todos los derechos reservados