18 dic 2006, 23:39

Мечта

  Poesía
813 0 1
Мечтае унесен клошарът квартален -
бутилките бирени, вече изпразнени
търкалят се звънко в нощта...
Мечтае за миналото свое, и спомените мили
предъвква във захлас...
Мечтае и образи любими
явяват се във безбрежна тишина...
...Прегръдка нежна и топъл дъх в студа...

Звънко се смее обично момиче - там, в спомена-мечта...
Усилен труд и благодарност - те също са мечта...
Любов, приятелство, животът там кипи! -
във спомена-мечта...
И детски смях, усмивка, кротка вечер у дома - мечта...
А надежда? - за него надежда има само една -
и утре пак стотинки да намери - бутилка да си купи:
...отново алкохолът ще разбуди спомена-мечта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...