Мечта
бутилките бирени, вече изпразнени
търкалят се звънко в нощта...
Мечтае за миналото свое, и спомените мили
предъвква във захлас...
Мечтае и образи любими
явяват се във безбрежна тишина...
...Прегръдка нежна и топъл дъх в студа...
Звънко се смее обично момиче - там, в спомена-мечта...
Усилен труд и благодарност - те също са мечта...
Любов, приятелство, животът там кипи! -
във спомена-мечта...
И детски смях, усмивка, кротка вечер у дома - мечта...
А надежда? - за него надежда има само една -
и утре пак стотинки да намери - бутилка да си купи:
...отново алкохолът ще разбуди спомена-мечта...
© Велин Евстатиев All rights reserved.