Dec 18, 2006, 11:39 PM

Мечта

  Poetry
811 0 1
Мечтае унесен клошарът квартален -
бутилките бирени, вече изпразнени
търкалят се звънко в нощта...
Мечтае за миналото свое, и спомените мили
предъвква във захлас...
Мечтае и образи любими
явяват се във безбрежна тишина...
...Прегръдка нежна и топъл дъх в студа...

Звънко се смее обично момиче - там, в спомена-мечта...
Усилен труд и благодарност - те също са мечта...
Любов, приятелство, животът там кипи! -
във спомена-мечта...
И детски смях, усмивка, кротка вечер у дома - мечта...
А надежда? - за него надежда има само една -
и утре пак стотинки да намери - бутилка да си купи:
...отново алкохолът ще разбуди спомена-мечта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...