25 nov 2007, 22:47

Мечта

1.2K 0 4
Мечта

Вечер, когато си легна
и с трепет очаквам съня,
се сещам за тебе, любима,
и за твоята нежна душа.

Представям си как с тебе, мила,
лудеем кат малки деца.
Как тичаме или играем
и се държим за ръка.

Да можех сега да те видя,
да почувствам тези неща.
Чувството, с което обичам
и трепета, с който горя.

Да можех да хвана ръката,
да погаля твойта коса.
Нежно да те целуна
и да се слея с твойта душа.

Мила, аз те обичам,
дори да те няма сега.
Аз тебе, знай, ще открия
и няма да бъдеш сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се че ви харесва.
    Благодаря ви за коментарите те значат много за мен.
  • Прекрасно е Христо.
    Поздрав.
  • Прекрасен стих, стопли ми сърчицето...
    Ах, вие момчетата сте с поетични души...
    Поздрав!6+
  • Нежна изповед!!!Поздрави!!!Обичай!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...