Мечта
Вечер, когато си легна
и с трепет очаквам съня,
се сещам за тебе, любима,
и за твоята нежна душа.
Представям си как с тебе, мила,
лудеем кат малки деца.
Как тичаме или играем
и се държим за ръка.
Да можех сега да те видя,
да почувствам тези неща.
Чувството, с което обичам
и трепета, с който горя.
Да можех да хвана ръката,
да погаля твойта коса.
Нежно да те целуна
и да се слея с твойта душа.
Мила, аз те обичам,
дори да те няма сега.
Аз тебе, знай, ще открия
и няма да бъдеш сама.
© Христо All rights reserved.
