25.11.2007 г., 22:47

Мечта

1.2K 0 4
Мечта

Вечер, когато си легна
и с трепет очаквам съня,
се сещам за тебе, любима,
и за твоята нежна душа.

Представям си как с тебе, мила,
лудеем кат малки деца.
Как тичаме или играем
и се държим за ръка.

Да можех сега да те видя,
да почувствам тези неща.
Чувството, с което обичам
и трепета, с който горя.

Да можех да хвана ръката,
да погаля твойта коса.
Нежно да те целуна
и да се слея с твойта душа.

Мила, аз те обичам,
дори да те няма сега.
Аз тебе, знай, ще открия
и няма да бъдеш сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се че ви харесва.
    Благодаря ви за коментарите те значат много за мен.
  • Прекрасно е Христо.
    Поздрав.
  • Прекрасен стих, стопли ми сърчицето...
    Ах, вие момчетата сте с поетични души...
    Поздрав!6+
  • Нежна изповед!!!Поздрави!!!Обичай!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...