27 ene 2007, 13:15

Мечта

  Poesía
919 0 4

Сякаш края на света настъпи за мен.

Писна ми да се крия,

да бъда това, което не съм,

а всъщност какво съм?

Животът ми малко по малко се срутва,

поглъща и най-малките неща, който обичам.

Остана ми само да мечтая.

Сякаш всичко е било сън,

отива си без да попита,

отива си без да се сбогува.

Няма нищо, само празнота.

Но вече няма да се крия.

Ще дойде и моето време да заблестя

всяка вечер мечтая да сам звездичка,

да докосна небето,

да имам това безценно усещане,

което нямат смъртните- ДА ЛЕТЯ!

Но трябва да остана тук и ще мечтая,

защото мечтите са моя живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...