Мечта
916
0
4
Сякаш края на света настъпи за мен.
Писна ми да се крия,
да бъда това, което не съм,
а всъщност какво съм?
Животът ми малко по малко се срутва,
поглъща и най-малките неща, който обичам.
Остана ми само да мечтая.
Сякаш всичко е било сън,
отива си без да попита,
отива си без да се сбогува.
Няма нищо, само празнота.
Но вече няма да се крия.
Ще дойде и моето време да заблестя
всяка вечер мечтая да сам звездичка,
да докосна небето,
да имам това безценно усещане,
което нямат смъртните- ДА ЛЕТЯ!
Но трябва да остана тук и ще мечтая,
защото мечтите са моя живот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Кръстева Всички права запазени
