Jan 27, 2007, 1:15 PM

Мечта 

  Poetry
688 0 4

Сякаш края на света настъпи за мен.

Писна ми да се крия,

да бъда това, което не съм,

а всъщност какво съм?

Животът ми малко по малко се срутва,

поглъща и най-малките неща, който обичам.

Остана ми само да мечтая.

Сякаш всичко е било сън,

отива си без да попита,

отива си без да се сбогува.

Няма нищо, само празнота.

Но вече няма да се крия.

Ще дойде и моето време да заблестя

всяка вечер мечтая да сам звездичка,

да докосна небето,

да имам това безценно усещане,

което нямат смъртните- ДА ЛЕТЯ!

Но трябва да остана тук и ще мечтая,

защото мечтите са моя живот!

© Красимира Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??