Сякаш края на света настъпи за мен.
Писна ми да се крия,
да бъда това, което не съм,
а всъщност какво съм?
Животът ми малко по малко се срутва,
поглъща и най-малките неща, който обичам.
Остана ми само да мечтая.
Сякаш всичко е било сън,
отива си без да попита,
отива си без да се сбогува.
Няма нищо, само празнота.
Но вече няма да се крия. ...