24 nov 2005, 6:30

Мечта без бряг

  Poesía
1.9K 0 5
             Мечта без бряг,
             смела мечта,  и ..ренесансов герой.
             В упор изречена истина-
             неправда на силния.
             За съкровената молба,вопъл ,стон-
             безразличието на гордия.
             Величия!-
             гробари превърнали ни нас във мъртъвци.
            "Да бъдеш или не!"
             съвсем по хамлетовски тъжно
             и речено на глас, пропито с времето във този миг и час.
             Дали пък лудостта измислена
             на тоз герой ще ни спаси
             и съхрани докато дойде времето и намери покой.
             Елсинор -станал дом на хора
             без свое лице и своя воля,
             дом на хората ,които не познават
             друг закон освен желанието на властника.
             Елсинор празнува...!
             Трагедия и зов за отмъщение
             от будна съвест.
             Борба  или проклятие
             на цял свят  
             или над мене!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Кралева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е стихотворението! Но и аз имам една малка забележка - пише се "мъртъвци".
  • "Без бряг е времето! О, скръбен дял, нима аз бих го в брегове сковал!"
    Харесва ми! Интересно си разкрила ренесансовия хуманизъм на Хамлет, обречен в средновековния датски замък Елсинор!
  • Галя, пак ще се повторя, че ми харесва начинът ти на мислене!
  • Привлича вниманието!!! Добро е много даже!
  • Много е добро. Една малка забележка - "съкровенна" се пише с едно "н".

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...