24 нояб. 2005 г., 06:30

Мечта без бряг

1.9K 0 5
             Мечта без бряг,
             смела мечта,  и ..ренесансов герой.
             В упор изречена истина-
             неправда на силния.
             За съкровената молба,вопъл ,стон-
             безразличието на гордия.
             Величия!-
             гробари превърнали ни нас във мъртъвци.
            "Да бъдеш или не!"
             съвсем по хамлетовски тъжно
             и речено на глас, пропито с времето във този миг и час.
             Дали пък лудостта измислена
             на тоз герой ще ни спаси
             и съхрани докато дойде времето и намери покой.
             Елсинор -станал дом на хора
             без свое лице и своя воля,
             дом на хората ,които не познават
             друг закон освен желанието на властника.
             Елсинор празнува...!
             Трагедия и зов за отмъщение
             от будна съвест.
             Борба  или проклятие
             на цял свят  
             или над мене!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кралева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е стихотворението! Но и аз имам една малка забележка - пише се "мъртъвци".
  • "Без бряг е времето! О, скръбен дял, нима аз бих го в брегове сковал!"
    Харесва ми! Интересно си разкрила ренесансовия хуманизъм на Хамлет, обречен в средновековния датски замък Елсинор!
  • Галя, пак ще се повторя, че ми харесва начинът ти на мислене!
  • Привлича вниманието!!! Добро е много даже!
  • Много е добро. Една малка забележка - "съкровенна" се пише с едно "н".

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...