24 нояб. 2005 г., 06:30

Мечта без бряг

1.9K 0 5
             Мечта без бряг,
             смела мечта,  и ..ренесансов герой.
             В упор изречена истина-
             неправда на силния.
             За съкровената молба,вопъл ,стон-
             безразличието на гордия.
             Величия!-
             гробари превърнали ни нас във мъртъвци.
            "Да бъдеш или не!"
             съвсем по хамлетовски тъжно
             и речено на глас, пропито с времето във този миг и час.
             Дали пък лудостта измислена
             на тоз герой ще ни спаси
             и съхрани докато дойде времето и намери покой.
             Елсинор -станал дом на хора
             без свое лице и своя воля,
             дом на хората ,които не познават
             друг закон освен желанието на властника.
             Елсинор празнува...!
             Трагедия и зов за отмъщение
             от будна съвест.
             Борба  или проклятие
             на цял свят  
             или над мене!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кралева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е стихотворението! Но и аз имам една малка забележка - пише се "мъртъвци".
  • "Без бряг е времето! О, скръбен дял, нима аз бих го в брегове сковал!"
    Харесва ми! Интересно си разкрила ренесансовия хуманизъм на Хамлет, обречен в средновековния датски замък Елсинор!
  • Галя, пак ще се повторя, че ми харесва начинът ти на мислене!
  • Привлича вниманието!!! Добро е много даже!
  • Много е добро. Една малка забележка - "съкровенна" се пише с едно "н".

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...