3 feb 2018, 12:24

Мечта – любов

Poesía » De amor

481 0 1

Мечта – любов!

Елеонора Крушева

Приседна на остър ъгъл
една мечта остана глуха в нощта...
разплакана, натъжена и нечута,
застена в тишина.
Простена вятарът адажио,
разлюля самотната луната
и тя със своя сърп, без да иска
проряза моята мечта.
Проплака от болка и отлетя...
Вярата ми я прегърна,
слепи я цяла, съживи я
със тайнствен знак и ми я върна.
Любов изпълнена със вяра
верен път намира във безкрая,
дори години да преминат,
някъде ще спре – аз зная!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Dark_Island (Таня Георгиева)

Където трябва - трябва да спре.
Иначе ще е само една хаотична мечта. ☺

2018-02-03T17:00:15+02:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0