3.02.2018 г., 12:24

Мечта – любов

479 0 1

Мечта – любов!    

 

Елеонора Крушева


Приседна на остър ъгъл                         
една мечта остана глуха в нощта...
разплакана, натъжена и нечута,
застена в тишина.
Простена вятарът адажио,
разлюля самотната луната
и тя със своя сърп, без да иска
проряза моята мечта.
Проплака от болка и отлетя...
Вярата ми я прегърна,
слепи я цяла, съживи я
със тайнствен знак и ми я върна.
Любов изпълнена със вяра
верен път намира във безкрая,
дори години да преминат,
някъде ще спре – аз зная!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...