Feb 3, 2018, 12:24 PM

Мечта – любов

Poetry » Love

484 0 1

Мечта – любов!

Елеонора Крушева

Приседна на остър ъгъл
една мечта остана глуха в нощта...
разплакана, натъжена и нечута,
застена в тишина.
Простена вятарът адажио,
разлюля самотната луната
и тя със своя сърп, без да иска
проряза моята мечта.
Проплака от болка и отлетя...
Вярата ми я прегърна,
слепи я цяла, съживи я
със тайнствен знак и ми я върна.
Любов изпълнена със вяра
верен път намира във безкрая,
дори години да преминат,
някъде ще спре – аз зная!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dark_Island (Таня Георгиева)

Където трябва - трябва да спре.
Иначе ще е само една хаотична мечта. ☺

2018-02-03T17:00:15+02:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0