19 abr 2018, 1:37

Мечта утопична 

  Poesía » De amor
332 1 5

Докоснѝ и не питай защо –
превземѝ на сърцето ми кея,
и не чакай от криво крило –
за възвѝшени чувства да пее.

Целунѝ и бъдѝ светлина –
пренесѝ ме на остров самотен.
Аз живях и в тъга. Вечността
ме заключи в затвор доживотен.

Възкресѝ любовта и владей.
Разтворѝ красотата и тичай.
Подарѝ си живот и запей.
Полетѝ без крилете на птиче.

Изградѝ ме от рима и стих.
Няма име нощта романтична.
Неприличните думи простих,
и останах мечта утопична.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??