Мечта утопична
Докоснѝ и не питай защо –
превземѝ на сърцето ми кея,
и не чакай от криво крило –
за възвѝшени чувства да пее.
Целунѝ и бъдѝ светлина –
пренесѝ ме на остров самотен.
Аз живях и в тъга. Вечността
ме заключи в затвор доживотен.
Възкресѝ любовта и владей.
Разтворѝ красотата и тичай.
Подарѝ си живот и запей.
Полетѝ без крилете на птиче.
Изградѝ ме от рима и стих.
Няма име нощта романтична.
Неприличните думи простих,
и останах мечта утопична.
© Димитър Драганов All rights reserved.
